Чиста душа, ала объркана

Колко е човешката душа изкривена,
независимо дали е щастлива или наранена.
Тя прегръща тоз, що я безмилостно отблъсква,
а на чувствата на онзи, що я желае, нивга не отвръща.

В неправилен кръговрат върти се, ала пак е без посока.
Не знае кое иска, кое да запази,
кое как да приеме и незначителното да оцени,

и така от този объркан кръг не може да се освободи.

Тича неуморно, лута се безцелно,
сякаш все в търсене на правилното и доброто.
Бори се, волно крила разперила в безспира си неуморен,
ала винаги забравя в тоз бяг как истински да живее.

Все към възвишеното и прекрасното устремена,
иска истинското да види, а очите си е затворила за него.

А не осъзна, че най-чистата красота в нея е заключена,

а значимото само чрез сърцето се усеща.

И пак бяга, без думи плаче,
във своя кръговрат непрестанно върти се.
Ала дано осъзнае, че дори и от перфектното далечна,
няма от чистата човешка душа по-прекрасна.