Човече!!!
Между две въздишки на луната
отлита земният ти тежък ден,
чертае календара бръчки по челата
- помни, човече, ти си само тлен.
Мимолетен като мах на пеперуда,
катериш с устрем миражни върхове,
в плен отдаден на евтина заблуда
подменяш истинските твои светове.
Неприветен и студен мълчи
- сърцето - нявга светъл храм,
суетата, убила толкова мечти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse