30 nov 2018, 9:41

Човече от сняг 

  Poesía » Civil
917 1 1
Навсякъде сняг,
тихичко трупа.
Със снежинките в такт,
сърцето ми тупа.
И дъхът ми горещ
в студа е издишан,
сякаш от свещ,
към когото обичам.
И не ми е студено,
с душата прегръщам.
Сърце наранено,
във въглен превръщам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2018

 

 

Propuestas
: ??:??