2 abr 2023, 14:13

Човеци? 

  Poesía » Otra
256 0 1

Толкова много луни

с облаци тъмни закрихме.

Толкова горчиви сълзи

в очите самотни стопихме.

Толкова усмивки фалшиви 

по устните десетилетия бяха,

скриваха чувствата диви

после горяха. Изтляха.

Не казвахме истини страшни,

а сладки лъжи и заблуди.

Бродихме по улици прашни,

вярвайки дълго в абсурди.

Бяхме човеци? Не бяхме.

А можеше да имаме всичко.

Ако обичахме само.

Щяхме да светим. Различно.

 

© Анелия Тушкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??