Hekredel (Христо Славов)
1524 419
16 mar 2013, 10:36

Човек! 

  Poesía » Filosófica
441 0 2

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!

Щом стигнеш върховете,
за къщи затъжиш...
Изгубваш  вековете,
 но на  мига държиш.

А стигнеш ли целта си,
ти мирен не стоиш 
и в нощите  си къси 
от устреми не спиш!

И в царските палати 
със скуката дружиш,
изграждаш и съзиждаш,
а с радост и рушиш...

Ти все си ненаситен...
Неудовлетворен!
Еднакъв и различен -
Човек си  като мен!
 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??