Дълго гледах стария човек
в парка птиците да храни.
В джоба на скъсания му елек
шаваше ръката му на рани.
Единствен този джоб му беше
по елека от времето раздран.
Безяростно в него се тресеше
една изстрадала човешка длан.
Наоколо кръжаха птици шумни,
носеха с крилете полъх лек.
Научили се тези твари умни -
с душа ги храни старият човек. ...