“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана.” - Елизабет Гилбърт
Изчезнала съм, може би, отдавна,
откакто съществуваш перманентно
като рисунка върху мойто рамо
и мократа покривка на шосето.
Откакто те видях на булеварда
и в нощите, подпиращи тролея.
Откакто няма лебед. Само гарга
в измислената приказка за Нея...
Любов, която днес съм си избрала,
която в теб отдавна ме зазида.
Превърна ме в просмукваща мембрана ...