Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна.
Нощем – във харман от охра, грейва ледната Луна.
Фарът вощеница пали – в Нищото надава вой.
Тръгна си от моя залив корабът на Татко Ной.
Как се надах да ме вземе в трюма с всички живинки.
Свърших своето овреме! – туй ми иде отръки.
Боже, закъде съм вече? – твоя отговор го знам.
Сам – във варненската вечер. Сам в Галактиките. Сам.