“Човекът”

Човекът, заслепен от житейски мъдрости лъжливи,

губи се в измислен свят,

лута се, върти се в лабиринт от илюзии ронливи

и бленът за него с реалността е слят.

Ала истина какво е? Не е ли и тя мираж?

Действителността размита е, липсва и лице..

Само ние определяме какви сме и какви не сме.

Затова да бъдеш себе си, изисква се кураж!

Душата във човека, сякаш кат' фантом присъства

И защо днес все крием я, правейки се че отсъства?!

Защото ако признаеш, че боли те – заклеймен ще си, ала

ако себе си залъгваш, от живота победен ще си!

Човекът, той просто иска мъничко разбран да бъде,

но стръхът да не изглежда слаб - още по-страхлив го прави

и затворен във черупката си страда,

да сподели не може и духовно пада, пада ...