30 abr 2008, 15:01

"Човекът" 

  Poesía
747 0 3
Във кръв гореща къпе се Човека,
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив.
Златен аромат ноздрите разтваря.
Пълнолунието избледнява.
В безбройните звезди кръв съзираш ти,
кърлеж ненаситен с вълчи зъби.
Подут и пълен си сега,
и забравил си, че писъка
изтръгнат е ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??