Затварям тази страница позната.
Горчи като угарка от цигара.
Не следвам правилата и войната
воювам като воин без вяра.
Усмихваше се, някак тъжно, помня.
Плени ме мигновено със очи.
Душата ми поиска да е твоя.
Затварям…тази страница…горчи…
Минавала съм този път самотен.
Пътеките му зная наизуст.
Те пазят моето име като спомен.
Трънливо е. И залезът е пуст. ...