Дори и в шумната тълпа,
човекът чувства Самотата.
На прави с нея той делба
и тя го следва с двата крака.

В света се раждаме сами.
Сами ни слагат и в земята!
А щом ни нещо заболи,
сами се мъчим със бедата...

О, само с майките вървят
дорде са мънички децата.
Избираш сам ти своя път,
когато тръгнеш по земята!

Дори и дом щом създадеш
и близките ти са край тебе,
и чувствата им раздадеш,
безпомощен си като бебе!

Защото и ти с интерес
си свързваш винаги Съдбата...
Макар и близък с мене днес
в друг утре ти ще търсиш брата.

Човекът винаги остава сам,
особено щом свършат дните!
Проблема е Проблем голям,
дано вий да му устоите!
 04.02.2014г. София