*от гледната точка на момиче*
Търсех ангел над мене да бди
Но случих на твоите сини очи
Не ясно небе, ни спокойно море
По-студени от лед в ръце на дете
Очите са път на човек към душата
Но в твоите виждам едно- тъмнината
Уви, мистериозна била красотата
Как можеш да си празнина в пълнотата
Съдба ли е то или грешка природна
У нас няма ни една прилика сходна
Допълват се те, пригодяват се някак
Едното - водата, а другото - пясък
Що е то любовта ни без капчица тласък
Що е то този път без един завой рязък
Топлотата е нещо блажено, нали
Но щом двама сме с нея, един ще гори
Идеал намира се само в баланса
Без него са само нетрайни познанства
Лицето ти е на вид от стомана
Но и тя се топи, щом в ръце го аз хвана
Целувам те с думи, без болка ненужна
И без друго - на кого е тя чужда
Ела, стопли се охотно у мене
Отърви се ти от всичкото бреме
Много неща, освен думи, сплотяват
Ледовитият поглед също може да сгрява
С топлите чувства и лед се топи
Със всяка ласка и твойто сърце ще тупти
Пожарът на няколко пламъка става
А в същото време, ледът се поддава
И ето че две комбинации страшни
И няколко мисли, потайно опасни
От купчина тухли създават подслон
И къщата те ще превръщат в свой дом.
© Стефан Виденов Todos los derechos reservados