29 nov 2011, 12:38

Човекът от пейката 

  Poesía » Civil
540 0 7

Той с гълъбите всеки ден говори,

внимателно трошейки хляб с ръцете...

Възбудени, те нещо му бърборят

и кацат по главата, коленете...

 

А той, замислен, търпеливо слуша

и може би разбира ги, защото

на гълъба, до него сгушен,

отвръща и го гали по крилото...

 

Той с гълъбите  всеки ден говори,

дори и в дните мразовити, снежни.

И пази ги от идващите хора,

минаващи през ятото небрежно..

 

Те всяка сутрин чакат го да седне

на пейката, която са избрали...

Ще изкълват трохите до последно

и ще изчакат той да ги погали...

 

А после той зад ъгъла ще свърне,

и ще се стрелне ятото нагоре...

Но следващата сутрин ще се върне

и с гълъбите пак ще си говори...

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??