ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ

... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си,
дори да ви приличам на кретен, картината направо си е жалка –
допускам, че сега си чати с мен жената от съседната седалка,

или шофьорът, клаксона надул, ми маха за летящото си здрасти,
додето полицейският патрул ни дебне всинца в дрипавите храсти,
и лъжем се един през друг, че сме загрижени за болките на всеки,
животът си върви на кестерме, въртят ни в кръг пустинните пътеки,
над огънеца в пътното котле сварих ви тази нощ две шепи леща –
вървя самин в Софийското поле с надеждицата жив човек да срещна.