/посветено/
Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче.
По здрач, оглушал от забързани стъпки
на тихи миряни и знатни особи,
безлюдния град в топъл звън ще окъпе
човекът със свойта хармоника джобна.
Извие ли трели, земята забавя
дълбокия пулс, после птиците буди,
а въздухът – фина мембрана, в октави ...