20 mar 2019, 9:00

Човекът вселена 

  Poesía » Filosófica
1024 3 6
Странникът странен
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд,
за други - безличен,
с море до колене,
с поглед - усмивка стаена.
Чудно чуден - уж странен,
скитник самотник без бреме,
само той виждаше в своя свят
под арка небесна - дъга до дъга, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ссссс Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??