4 may 2010, 10:33

Чуден и бял еднорог 

  Poesía » De amor
2067 2 3
Залязваш над мен
и тази нощ
прекрасна,
когато навън играят звезди.
И щом последният слънчев лъч угасва,
политаме бавно към цветни мечти...
Забравили болката, раните, всичко,
възседнали сребърен един еднорог,
събираме сЪлзи, пролети излишно,
изплакани на заден ход.
Нервно броим всеки път часовете
до изгрева, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??