desito_t (Десислава Танева)
130 292
4 may 2010, 10:33

Чуден и бял еднорог 

  Poesía » De amor
1995 2 3

Залязваш над мен

и тази нощ

прекрасна,

когато навън играят звезди.

И щом последният слънчев лъч угасва,

политаме бавно към цветни мечти...

Забравили болката, раните, всичко,

възседнали сребърен един еднорог,

събираме сЪлзи, пролети излишно,

изплакани на заден ход.

Нервно броим всеки път часовете

до изгрева,

когато нощта

ще каже лек ден

на звездите,

а ние със теб ще замръзнем така...

дванадесетчасово,

с ръце към небето,

протегнати в гореща молитва към Бог,

да ни прати пак онзи лек за сърцето -

своя чуден и бял еднорог!...

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??