Чудеса
Ти изгря като лъч,
когато надеждата беше умряла,
погали ме, като дъжд,
когато бях най-зажадняла.
Донесе ми любов във шепи,
много чиста и добра,
изтри ми мислите свирепи
и подари ми обичта.
Накара ме да се смея,
да изгубвам памет да горя,
да не спирам за любов да пея,
обич да ми ражда песента.
Накара ме да потъна
в море от нежност и мечти,
а после в тебе да се спъна
и да остана там завинаги.
Обля ме ти с обич сладка,
разсъблече всяка тайна в мен,
дали ще е вечно или кратко -
не ме интересува в този ден.
Покори ме ти на любовта,
"накара ме" на теб да се обричам:
- Обичам те! - ще изкрещя,
да разбере света, че те обичам!
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados
Докосват стиховете ти.
С много обич.