Чудих се дали да те повикам,

дали ще чуеш моя зов напред,

с тебе всичко дали е наред.

Право имам ли въобще да питам?

Там, под нощното небе, се моля,

поне веднъж за мен си помисли!

Очите твои са като звезди.

За да те забравя, нямам воля.

Единствен път ли не можа към мен

с ръка си крехка да посегнеш

и глава на рамо да облегнеш,

да ме огрееш като слънчев ден?

В съня ми, ти поне върни се,

да намеря в него миг покой,

излей се върху мен като порой,

като восък след това стопи се.