Ден след ден дъждът валя,
а на двадесетия, само рано сутринта.
И тогава в този ден, след като не бе студен,
всичко живо се събуди и започна да се чуди
на красивата дъга над просторните поля.

  - Слънцето така пече - вика малкото мече.
  - Искам, мамо - казва то - медец. А пък някакъв врабец
чу и се присмя на таз мечешка шега.
Врабчо вика: - Дай ми ти на мен, цял хамбар със
жито пълен той да е до горе.
Донеси го, пък ме гледай колко съм доволен.

 Тъй във този хубав ден, тръгнал бе за нейде пременен,
Вълчо горския пазач, на овцете в село щял да става
той гледач. Срешна го и Кума Лиса и муцунка тя облиза,
само като си помисли колко чудни, колко вкусни са кокошките,
навънка пуснати.
    
 Най-накрая Зайо Байо вън излезе да се мае,
да се чуди кой и що тъй решил е да го буди,
но накрая той разбра за тъй чудната дъга.

 И така денят им мина, мина, да - и си замина,
а животните си помечтаха, помечтаха си и се прибраха.