ЧУДО

От спомени сърцето бие лудо –

за младост, за любов и красота…

Навярно всеки спомен върши чудо,

докоснал гънките на паметта!

Във друго измерение минава

душата ми, щом в спомен разцъфти.

И там – дълбоко в нея - пак оставаш

като невинно цвете - само ти!

Очите ти, гласът ти, аромата

се връщат във настъпващия ден

и литнали на времето с крилата,

по пътя ме повеждат вдъхновен!

Но само ти във мене ще намираш

за своето вълшебство пристан тих,

а любовта ти вечно ще вибрира

с нетленни трели в моя чуден стих!