9 ene 2022, 10:14
Чудо
В искрящите слънчеви лъчи,
погалили земята да събудят,
видях в зората две очи
и си помислих, чудо.
Погледнах през прозореца в нощта,
а после нежно се усмихнах
и си спомних “най-тъмно е преди зора”,
аз знаех го, но с него не бях свикнал.
Така огледах се в тези две очи,
ръката си протегнах
и после бавно продължих
от любовта прогледнах. ...
погалили земята да събудят,
видях в зората две очи
и си помислих, чудо.
Погледнах през прозореца в нощта,
а после нежно се усмихнах
и си спомних “най-тъмно е преди зора”,
аз знаех го, но с него не бях свикнал.
Така огледах се в тези две очи,
ръката си протегнах
и после бавно продължих
от любовта прогледнах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Георги Пенчев Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »
23 Puesto
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
