17 feb 2022, 17:41

Чудо 

  Poesía » De amor
587 9 14
Нощта се спусна с черен мрак
и пак градът заспива уморен
тихо е, само чайките крещят,
вълноломът стихва укротен.
С очи, немигащи, някъде стоя
тишината ме обхваща в прегръдка
смалявам се, издишвам и мълча
обзета от нерадостните мисли.
Любов ли бе, това което имах?
Или прикрити хиляди лъжи,
които като воденичен камък
тежат в сърцето и ме смилат... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??