***
Снегът е далече,
а душата ми се пробужда под сняг
и е объркана в тази вечност
от безкрайна житейска тъга.
Не виждам живи птици,
а само твоите следя –
с крилата си ми шепнат приказки,
донасят вятър в залез да надничам,
а с изгрева не мен, а тебе в мен пробуждат.
Душата ми под тоновете сняг въздиша,
а това е знак, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse