Наказа ме достатъчно,
повече отколкото заслужавах!
Аз пък ти прощавах достатъчно,
повече отколкото заслужаваше!
Примами ме с измамна нежност
Пусна мъгла около възприятията ми
Обви сърцето ми с фалшиви думи
Нахрани душата ми с лъжовни обещания.
Всичко изглежда като фарс сега...
Вбесяваш ме!
Провокираш най-ужасното чудовище у мен!
Онова, което така грижовно бях скрила
в най-дълбокия ъгъл на личността си.
Знаеш го, онова несигурното, грозното,
онова, което се мрази, когато се докосне до света
и някой му настъпи опашката.
А ти я настъпваш постоянно, риташ го, дърпаш го към пропастта.
Не е нужно, то може и само.
Острият ти език пробива рани в сърцето му.
Не е нужно то може и само.
Копнея да го погалиш по главичката
и да му кажеш, че всичко ще бъде наред,
Че никога няма да го оставиш,
колкото и да е грозно и отблъскващо,
Защото знаеш, че може да се превърне
в най-красивата птица на света.
Но ти не знаеш, нали?
Защото си сляп и никога не си искал да прогледнеш по-далеч
от усмивката и дантелените бикини.
Уви, пренебрежението ти отряза едното крило.
Позволи ми да запазя поне другото, моля!
Ще ми е нужно.
Някой друг чака за него.
© ДМ Todos los derechos reservados