31 ago 2011, 13:12

Чудовище 

  Poesía » Otra
454 0 6

 

ЧУДОВИЩЕ

 

 

Сънувала била ламята,

че красива е в главата…

Ала над езерото прелетяла

и образа си там видяла…

 

Уплашила се най-напред

от собствения си портрет…

Подир се люто разярила

и всичко вред изпепелила…

 

Уморена се обърнала назад –

вред мъртвило - леден хлад…

Свила се злата ù душа,

от окото капнала сълза…

 

Обилно напоила се земята,

поникнали тревата и цветята…

Зажужали бръмбарчета и калинки,

запълзели всякакви гадинки…

 

Рекла си тогаз ламята:

“Да не се родя вече на земята,

нека мойта зла душа

се удави в таз река”…

 

Над водата се надвесила,

тъжна си глава провесила,

а там – между рибките, видяла

една прекрасна птица бяла…

 

Плувала тя леко, грациозно –

нямало го веч' туловището грозно,

а наоколо – ято лебеди щастливи

и бели лилии – изящни и красиви…

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Малко са тези, които проронват сълза! Повечето газят брутално и безпардонно!А ние - останалите сме от сгазените (будалите), а не от лебедите!
  • Ех, защо в живота това се случва толкова рядко и с толкова малко "лами" ?
  • Искрено ви казвам, че чак сега се сещам, че това е басня!!!...Малко ме е срам, но съм много радостна,че я харесвате.Благодаря ви Мария,Валентино,Елена,Веска и Василена!Вие сте много фини, деликатни и добри хора!
  • Разкаянието пречиства!
    -------------------------------
    Таз басничка пред златна есен
    е бяла, лебедова песен!
  • Поздравления, Лили! Много ми хареса! Прегръдка топла!!!
  • Хареса ми баснята ти, поздравления!
Propuestas
: ??:??