Приличам на заприщена река:
и камъче от бента да отрониш,
ще хукна лудо, ще те завлека
и ако оцелееш, ще ме помниш.
Ако се спънеш в други две очи
или от мойте думи звук откраднеш,
за да посееш другаде мечти,
не чакай нито капчица пощада.
Защото не познавам ревността,
а на мига разлюбвам и отлитам...
Ако ме чуваш, запомни това.
И ако се решаваш, ме опитай.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Пролетно да е на чувствителното ти сърце!