Ти ме гледаш, тих оставаш,
аз говоря: заминавам.
В тъмнината пак сълзите
падат бавно и се стичат.
Слънцето не ме забравя -
с топли ласки ме изгаря.
Сякаш знае, че без тебе
аз съм сняг с блясък див, тъй красив.
Чуй ме, чуй ме, остави ме,
да си тръгна помогни ми.
Нямам сили, нямам право
да съм тук, да съм с теб.
Чуй ме, чуй ме, по принуда:
ти си друг, а аз съм друга.
Нямам време, късно става.
Сбогом пак, сбогом пак, сбогом пак.
Толкова ли време мина -
сякаш миг, ала години.
Времето не ни прощава:
мъчно гали ни с раздяла.
Знаеш ли, не ми се иска
да ми трябваш, да ми липсваш.
Ала мисъл бързонога
шепне, че без теб не мога.
Чуй ме, чуй ме, остави ме,
да си тръгна помогни ми.
Нямам сили, нямам право
да съм тук, да съм с теб.
Чуй ме, чуй ме, по принуда:
ти си друг, а аз съм друга.
Нямам време, късно става.
Сбогом пак, сбогом пак, сбогом пак.
Чуй ме, чуй ме, аз си тръгвам,
тук разделя ни се пътят.
Нямам сили, нямам право
да съм тук, да съм с теб.
Чуй ме, чуй ме, за последно:
не забравяй ме безследно.
Нямам време, късно става.
Сбогом пак, сбогом пак, сбогом пак...
© Аглая Todos los derechos reservados