11 ago 2009, 11:03

Чужда 

  Poesía
676 0 1

ЧУЖДА

 

Като птица  прелиташ над  мен,

от висините следиш моя ден,

но не кацаш на моя прозорец,

а  той е за тебе отворен.

 

Открехната е пътната врата

и само вятърът през нея тича,

и дните ми минават в самота,

и мисълта ми бавно те отрича...

 

......................................................

 

... За теб ще съм винаги чуждата,

винаги далечната, ненужната.

И няма да съм никога най-хубавата,

никога най-мила и добра.

© Мая Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??