От небето на спомена заваляха снежинки
и пронизаха залеза с вледенени криле.
Ръкомахаха спомени - бледите снимки
на сърца, короновани с власт на силни крале.
А един се затича със закана към зимата,
доверчиво повярвал в своя кралски мираж.
Но снегът след минути затрупа пъртината
и смелчагът замръзна в тъжен фотоколаж.
Заваля безнадеждно, заваля с отчаяние,
сякаш зимна прокоба над мечтите вали.
Слънце, много те моля, дай ми знак-заклинание,
че ще пазиш сърцето ми! И над мен се смили! ...