6 may 2010, 8:43

Чуждо огледало ли е... го строши! 

  Poesía
778 0 12
Уж нямаше 
какво да губя 
или така
изглеждаше
във този миг.
Отписала се,

сълзи ронех
на воля,без адрес.
Тъй сладичко се
самосъжалявах,
че границата 
минах днес.
Погледнах се
и забелязах
поредния регрес.
И силата ми
ескалира

и в удар се роди
по собствената ми
заблуда и 
огледалото строши.
Уж нямаше 
какво да губя?
А себе си
къде аз скрих?
Простено е за днес.
За утре... надали?



© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Седем години щастие ти пожелавам... 2017 ще видим, какво е останало за чупене!
  • Силна си!
    И оригинална!
    Поздравления за замислящия стих, Мариана!
  • Поздрав и от мен, Марианче!
  • Растеш! Чупи огледалото, тясно е за теб, Марианка!
  • Нека имаш силата! Поздравления за стиха!
  • "А себе си

    къде аз скрих?

    Простено е за днес.

    За утре... надали? "

    Така е!Не трявба да се крием от себе си...
    Поздрав за стиха!
  • На късмет е!
  • "И силата ми
    ескалира

    и в удар се роди
    по собствената ми
    заблуда и
    огледалото строши."
    Много ми хареса!!!
    Моята, когато ескалира пропуква и небето с мълнии!
  • Огледало,огледало покажи ме в бяло....за днес..Поздрав Марианче и повече
    усмивки ти желая!
  • Хубав стих! И аз се замислих, не е ли време да строша чуждото огледало!
    Поздрав!
  • Простено е за днес.
    За утре... надали?


    Поздрав!
  • Сила е нужна, за да преодолеем собствените си заблуди. Нека добрата сила бъде с теб! Поздрав!
Propuestas
: ??:??