Родено съм да давам плодове,
животът ми е от сезони-страници,
но не разбрах човешкото сърце
дори сега, когато трия задници...
Това е участта ми след резачката
и ужасът в завода за хартия...
Душата ми, не тялото, я смачкахте,
и пуснахте в тоалетната чиния.
Е, явно сте такива, уж разумни,
но разумът дали е дар, проклятие?
А ето и последните ми думи -
От мойта плът е... вашето разпятие... ...