Отвори си, любе, кепенците,

Кепенците, любе, на пенджери,

че ке минам, любе, покрай вази.

Ке затупка, любе, мажко сърце,

ке заиграт, любе, мойте кърви…

Отвори си, любе, топли очи,

топли очи, любе, под вегите,

ке ти фърла, любе, милна сгледа,

ке се сепнеш, любе, ке ме стрелнеш

с тия очи, любе, черешови.

С тия очи, любе, маслинови…

Отвори си, любе, медна уста,

с ситна роса, любе, напоена.

Па ми думай, любе, първа севдо,

първа севдо, любе, ненагледна…

Отвори си, любе, вити порти,

вити порти, любе, тез капии

да ми сбориш, любе, да поседна

и вечера, любе, да направиш,

че се тежко, любе, сам живее…

Да постелеш, любе, шарен одър,

да ми викнеш, любе, да запееш,

мъжко клето сърце да огрееш.

Да поседнеш, любе, дор до мене

че се тежко, любе, сам живее!

Етноестетика

"... чуваш ли, чуваш ли моята песен,
шарени черги тъче..."  

Петър Чернев - изпълнител