detdim (Детелина)
133 1508
21 may 2007, 21:07

Чувства 

  Poesía
807 0 3
Те идват... без да питат даже!!!!!!
и влизат... сякаш, че са у дома.
Настаняват се удобно... като пажи.
А ти... гостоприемен домакин.

И след това

Обсебват ти сърцето, сетивата,
мисли, сънища... и ден... и нощ.
А ти безсилен, но душата...
гостоприемен домакин е...

Но идва Той!!!

Най-важният от всички.
Раздава правосъдие. Дори сърдит!
Сърцето свива се... виновно...
Задавайки най-важния въпрос.
Защо?

Защо ли???... Ще ти кажа (или опит ще направя аз...)

Защото хора сме, създадени от Него.
Защото малки сме, но с огромни сърчица.
Защото чувстваме! Обичаме и мразим.
Защото сме... Човешки същества.

Защото всеки своя Път избира.
Кой лесния. Кой трудния, трънлив...
Но вътре в теб, сърцето бие...
и спътник твой е... И щастлив

си ти, защото знаеш... че Живееш.
Защото знаеш, някой Божи ден,
това, което търсиш, ще намериш...
(освен ако не е било при теб)

© Детелина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??