10 abr 2006, 23:51

Чувства.. 

  Poesía
835 0 3

Студено е във моя дом,

студено е и в моята душа...

 

Защо получи се така?

Защо допусна да се случи всичко това?

Всички казват ми  от любовта боли, но сладка

болка е помни...

А сега кой ще ми помогне да запаля угасналия огън в

Моята изстрадала душа!

Чувствам се ограбена ...

Нима не разбирате!

Думите са малко да опиша болката превзела моята душа,

трудно е но искам да се боря!

Трудно е но искам да си върна любовта!!!

Какво е любовта?

Защо от нея толкова боли,

че забравяме всичко друго на света...

Безсилна се отдадох на отчаянието си,

на обидата и унижението превзели и ограбили ме...

Прости ми че се държах така, но това са чувствата във моята душа!

© Добромира Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за хубавите коментари. За мен значи много че ме четете
  • Колко много скръб,Дианче...
    Събери изстрадалата си душа парченце по парченце,поеми въздух,усмихни се на сила....
    Колко банална и досадна е фразата ,че времето лекува.Сигурна съм , че не допускаш колко е вярна ,обаче!
  • Диана стихотворението ти е хубаво,пълно с чувства.Тая несподелена любов не трябва да я оставяме да ни довърши нали?
Propuestas
: ??:??