~Чувства~
Денят е дълъг колкото нощта
и моите чувства тънат пак в мъгла.
Ти не ме наричаш вече своята жена,
не знам какво изпитвам - любов или мъка е това?
Дари ми щастие, а не тъга,
как да тръгна по пътя си сега -
ти ми обеща да не съм сама.
По път със тръни аз вървя -
с всяка крачка остава следа.
И до гроба да се довлека,
аз не ще се изменя...
С дума само една ти успя,
аз станах твоята жена
от тук до края на вечността!
© Краси Todos los derechos reservados