24 dic 2005, 11:07

Чувства 

  Poesía
1027 0 4

Когато бях с тебе нещо в мен трeпваше.
Караше ме да изпитвам

чувства-

              силни,

                          дълбоки,

                                          непреодолими.

Тези чувства караха всяка част от мен да те 

мечтае,

           жадува

                        и обича безумно.

Но сега, мила, сме разделени
и тези чувства не могат да понесат
тази
раздяла и се молят да видят
твоите сини перли,
взети от дълбочините на океана-
наречени очи.
Твоята златисто-кехлибарена коса,
която е по-ослепителна от слънцето.
Твоето изчерпателно лице,
което кара другите ангели да ревнуват.
Твоето изчерпателно тяло,
вдъхновено от
буйна, 
         дива
                и тъй мила душа
                                          завладя моето сърце.

Мила моя, моля те, прости ми за грешките,
които сторих към теб.

И знам, че ти изпитваш същите чувства,
Владетелко на моето сърце...

Моля те да не измъчваме обречените си на любов души!

А да ги
възнаградим с истинска, чувствителна любов,
която заслужават!

© Явор Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??