Росана (Росана Терзиева)
8 58
8 mar 2007, 10:06

Чувствам облаците 

  Poesía
1037 0 5

 

Чувствам облаците

да минават по кожата ми –

като докосването на времето.

Залеза потъва недоизречен

в погледа на нощта.

Усещам вкуса

на незавършено впечатление.

Мелодията на мислите ми

погалва синкавия здрач на вечерта.

Чувам звън –

и тържествен, и нежен.

Сякаш времето се готви

да отпусне ръцете си,

да се предаде,

да остави мига

да набъбне до вечност.

Цяла синкава вечност

с дъх на пролетна вечер,

с приглушения блясък

на бледи звезди,

непрогледнали още,

с неразтворени пъпки

скрита надежда,

с светли нови треви,

тихо чакащи песни

на щастливи щурци.

Миг, за който

вечността е създадена...

 

© Росана Терзиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички!
  • Прекрасен стих, Росана!!! Поздрави и честит празник!!!
  • Финалът ме разби!!! Чудесен стих, браво
  • Благодаря ти, мила Злати!Честит празник и на теб!
  • с неразтворени пъпки
    скрита надежда,
    с светли нови треви,
    тихо чакащи песни
    на щастливи щурци.
    Миг, за който
    вечността е създадена...

    Великолепно е Роси!
    Подзравявам те от сърце!
    Честит празник!
Propuestas
: ??:??