Седя си, чувствам самотата,
в прозореца оглежда се нощта,
щурците пеят в тишината,
разказват ми за любовта.
Красива песен с припев нежен,
събрала обич, звезден цвят.
В сърцето – поривът копнежен,
вълшебството на този вечен свят.
Душата ми изляла се е в нея,
мелодията страда и боли
и чувствата да скрия не умея,
защото в този свят си само ти.
Послушай песента, която
щурците пеят с лекота
и в утрото я запази, защото
ще те докосва с обич през деня!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados