Ще премина като за последно
по онзи път от твоите следи,
с отпечатъци болка и нежност
всяка крехка тревичка покрили.
Задъхана ще изкача върха,
на който в друго време ти си бил.
Едва достигнала го, ще поспра,
за да се огледам с твоя поглед.
Ще пия глътка изворна вода,
в шепите ти някога държана.
Теб ще си представям, ще се радват
устните на всяка жива капка.
И разбрала, че си ми потребен,
без повече да мога да те видя,
ще запомня чувството за тебе
и ще те оставя да си идеш.
© Елена Todos los derechos reservados