27 dic 2008, 11:37

Чувството, което винаги ще блести 

  Poesía » De amor
859 0 15
Тихо се рони навън белият сняг,
снежинки се гонят в приказен бяг.
В очите ми пламтят от радост искри,
знаех си, че най-добрата си ти!
За мен си слънчев лъч, полъх на май.
Любовта ни е чудо нямащо край.
Покрива тя Земята със звездни воали,
цялото щастие в дните си сме събрали.
Няма на света по-красива музика знам,
от песента на сърцата за любовния плам.
Нейните ноти са пълни с копнеж,
тя остава най-силният човешки стремеж. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??