Почука циганката есен
и : Влез! - докато изрека,
извика ми през смях и песен:
Дай да ти гледам на ръка!
Повярвай, всичко ще ти кажа,
за обич, здраве, или гроб,
от теб пари не искам даже,
виж, имам злато, пълен джоб.
Пожари грееха в очите,
а в разноцветните поли,
аз знаех, жар от въглен скрит е,
от който пак ще ме боли.
И лъже, уж пари не взима,
омайва, те - алъш-вериш
а щом си тръгне люта зима...
И щеш, нещеш, ще си платиш...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados