ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
21 oct 2015, 21:00

Циганско лято 

  Poesía » De amor
782 0 7

Смееш ли да ме обикнеш
с толкова изстрадало сърце
и сълзи – изгубени реликви,
в бръчици на ангелско лице.

Смееш ли да ме целунеш
с устни, хапани от думите.
Искаш ли да съблечеш заблуди -
да сме голи като лудите…

Смееш ли да ми повярваш –
да посея в тебе истини…
Рози да ти подарявам -
и бодливи, и единствени…

Смееш ли да ми се случиш
като есен в лято циганско:
на живот да те науча -
на любов без сън за утрото.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви от сърце! Вдъхновена нощ на всички!!!
  • Страх от любовта - толкова типично за мъжете! Стихът е направо пророчески!
  • Огнено,силно и обнадеждаващо!
  • Само истински влюбена жена би посмяла!
    Поздрав за стиха-въпрос!
  • ... и все така огнен... !
  • Да, розите имат бодли, но си струват, нали!
  • Много силна реч..., осъзнатият страх от нещо предстоящо се заражда в съзнанието и обикновено не провокира дълбоки реакции в организма, единствено при пряката заплаха за живота на индивида - трудно се освобождават, дори и хора със силни характери...!!!
    "Смееш ли да ми повярваш –
    да посея в тебе истини…
    Рози да ти подарявам -
    и бодливи, и единствени…"
Propuestas
: ??:??