Цигарата бавно изгаря
и дим дробовете разтваря.
С хората времето блудства,
потиска мисли и чувства.
В клетки свободно живеят,
в душите пламъци не греят.
Лицата с лъжливи усмивки,
това са душевни промивки.
Животът е празен и бърза,
човек с човека обвързва
в стихии от чувства разни
и го настройва да мрази.
Глупост и болест навред,
а жертвите бедни - без чет,
селякът се бори за слава,
която пред всички просташки развява.
© Пламен Христов Todos los derechos reservados