На ръката липсва ти часовник,
със крачки бавни свикна да броиш.
На времето отказваш днес да си затворник,
Моментът за изгубен да признаеш се боиш.
На навиците стари изцяло си отдаден,
още мислиш, че времето е твое,.
отказваш, не признаваш, че вече си забравил
да се видиш в погледа на друг какво е.
Да видиш собствения образ в нечии очи,
да почувстваш как чужди устни твойте галят.
и без часовник на ръката времето лети,
не стрелки, а косите бели отброяват.
Зад гърба ти ще останат само стъпки бледи,
Кога забрави зад ъгъла да спреш?
Кога чувствата замръзнаха във тебе?
Самотата ли по-лесно ти ще понесеш?
Животът не искаше от тебе всичко.
и Щастието нямаше много да ти вземе.
Само да изкажеш чувства дори на малка спирка,
само да отделиш за някой една цигара време....
© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados