Тази мъчна самота,
припалена като една цигара!
За последно в мене обгаря
останките от нощта!
Този мъглив, като от пожар,
дим на последната цигара,
затрива без пощада
и оставя само тъга!
И вече тъй празна цигарена кутия,
тъжна и сама,
жално ме изпива,
изсмуквайки безусетно кръвта.
И бърза, и топла,
смъртоносна и жестока,
с хрипове бодливи
смъртта следи и бди над душите ни гнили!
© Лефтерчо Todos los derechos reservados