Паля и поредната цигара,
гледам пушека се извисява.
Пепелта ми пада в пепелника пълен,
гори цигарата, а от тебе няма помен.
Спомняш ли си понякога за мен,
когато пушиш в месеца студен.
Пуша не от нужда, а от самота.
Няма те до мене, къде си ти сега.
Паля, тръскам и гася,
падат и сълзите една по една.
Къде си, моля те, поне пиши,
не съм те чувала със дни. ...