Цяла нощ цигулка свири в душата ми,

едно щастливо и бавно танго,

цяла нощ светулка броди по пътя ми,

аз не попитах: „За какво?“ и „Защо?“...

Тъй ми беше красиво и толкова нежно,

в прегръдката моя нощта се топи,

а пък птица летеше в такт със тангото

и превърна съня ми в любими мечти.

Сякаш видение стройно, в пъстра картина,

сякаш цвят от кафяви, желани очи,

ти дойде, с усмивка във пролет събрана,

и ледът, и тъгата мои стопи.

Цяла нощ цигулка свири в душата ми,

аз танцувах със теб, бавно танго,

цяла нощ докосвах плахо гърдите ти,

ти не попита „За какво?“ и „Защо?“...

Петър Пацев