Одрасканото ми коляно
от падането по очи
кърви.
Защо ли не боли?
Охлузената ми душа
от опити да тръгва и се
връща...
Защо не ме сломи?
Усмивка в погледа стои
и озарени са чертите.
Това е…
цикламени са ми мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.